seo оптимизация

абра кадабра класирай се на seo оптмизация :)

абра кадабра класирай се на seo оптмизация 🙂 старт от 30.06.2015

Как да си класирам сайта в Google? Като ми дадете да го класирам аз, много просто.

seo оптимизация

Предлагам ви seo оптмизация една древна техника, която в днешните условия на обсебване и блокиране на вниманието е твърде полезна. За целта е необходим някакъв атрибут – малка играчка, сувенир, талисман, фигурка, която ви е симпатична seo оптмизация. Може да е подарък от някого, купена или направена от вас самите или случайна находка, с нещо привлякла вниманието ви.

Техниката напомня „езически“ ритуал, seo оптмизация който трябва да се изпълнява сутрин и вечер. Вземате в ръце играчката и й говорите: „Добро утро, миличка. Обичам те и се грижа за теб, а ти ми помагаш да изпълня желанието си.“ След това произнесете декларация на намерението си за нещо, което искате да постигнете.

Например: seo оптмизация Моят свят ме обича, моят свят се грижи за мен, аз срещам половинката си (или моята половинка ме намира, както повече ви харесва), предлагат ми отлична работа, блестящо реализирам проекта си, отваря ми се възможност да си купя жилище, откривам своята цел, бизнесът ми се развива и т.н., каквото най-много ви се иска.

Едно желание за една играчка. Ако имате няколко желания, ще ви се наложи да си наречете няколко атрибута и с всеки „да си шепнете“ поотделно. Декларацията трябва да е формулирана лаконично, ясно и конкретно, в утвърдителна форма, но не като молба или молитва, а като намерение, без никакви условия и обяснения. Като произнасяте декларацията, не трябва да желаете, а да имате намерение. Имате намерение да направите нещо и го правите. Да получите нещо и го получавате. Ако декларацията е формулирана правилно, ви обхваща едно особено чувство на увереност, че ще получите своето seo оптмизация.

Въпреки външната простота и невинност (или дори наивност) играчката е достатъчно сериозна. Сега ще ви обясня как и защо работи. В основата на механизма й са заложени две функции.

Първата очевидно е въдичката на намерението. В съвременната реалност върху човека оказва голямо влияние ефектът на завладяване на вниманието, затова става все по-трудно да се фиксира намерението върху целта. Самите вие можете да наблюдавате колко различни намерения постоянно се отлагат за после, възникват безброй неотложни дела, които не ти дават буквално за минутка да седнеш и да съсредоточиш мисълта си върху целта. А този ритуал, включен в задължителния график за деня, действа като ласо, фиксиращо вниманието ви върху това, върху което то трябва непременно да се концентрира, ако искате да постигнете резултат.

Втората функция не е толкова очевидна, тъй като се намира в метафизичната, невидимата сфера. Наред с физическия свят съществува също толкова обективен, но невидим свят, населен с финоматериални същности, реални като самите нас. Възприемаме го само косвено, обикновено като паранормални явления. И същностите от финия свят възприемат нашето присъствие само като някакви отблясъци, фантомни проекции от друго измерение.

Представете си, че при разкопки в слоя, който е на милиони години, откривате предмет с явно неестествен, с извънземен произход. Буквално се парализирате от благоговеен трепет, защото терминът „удивление“ не е подходящ – твърде нереално е това, което виждате. Такъв предмет се нарича артефакт. В енциклопедиите го определят така: „Процес, предмет, свойство на предмет или процес, чиято поява в наблюдаваните условия по естествени причини е невъзможна или малко вероятна. Признак е за целенасочена seo оптмизация намеса в наблюдавания процес или за наличие на някакви неотчетени фактори.“

По същия начин предметът, осветен от намерението, е смятан от финоматериалните същности като артефакт, предизвиквайки силно любопитство у тях. За тях светът на останалите заобикалящи ни материални обекти продължава да е невидим. По принцип ние не придаваме значение на вещите, не влагаме намерение в тях, а само механично ги използваме като приспособления или оръдия на труда. Единственото универсално свързващо звено между нашите светове са намерението и любовта. Ако в материалния обект се вложи намерение, той от безжизнен къс материя ще се превърне в предмет на Силата, който във финия свят вече е видим.

За същностите той изглежда като артефакт на намерението, притежаващ признака на целенасочена намеса от някаква паралелна реалност. А ако освен това в него е вложена и любов, артефактът започва да свети и да ги привлича, както нектарът привлича пеперудите seo оптмизация.

Това са самостоятелни същности (не са махала) и всички са различни – големи и малки, развити и не съвсем. Нямат пряк достъп до нашия свят, но силно се интересуват от него и ако им се предостави възможност, с удоволствие установяват контакт. В книгите си вече писах, че вие сте способни да създавате свои същности – фантоми, и да поддържате живота им с мислената си енергия. А може да се случи и да успеете да привлечете и да опитомите вече зряла същност, която ще стане ваш съюзник. Артефактът на намерението seo оптмизация – вашата играчка, е свързващото звено, нещо като телефонен кабел между вас и съюзника. Не е важно в каква форма ще се развива „контактът“ ви – каквито правила си създадете, такива ще работят. От вас се изисква горе-долу постоянно, системно внимание и подхранване с енергията на намерението и любовта. Малък сутрешен и вечерен ритуал ще е напълно достатъчен.

И така, когато извършвате своя ритуал с играчката, върху нея кацва същност като пеперуда на цветче. Тя се топли в лъчите на вашата любов и с интерес се вслушва във вашето намерение. И не е важно дали същността разбира какво искате да й кажете или не. Тя просто слуша думите ви  seo оптмизация като приказка или песничка, а сетне отлита и разнася като ехо: „Моят свят ме обича! Моят свят се грижи за мен! Скоро ще се срещнем, моя мечта!“ Това ехо е важната добавка, която забележимо засилва вашето собствено намерение.

РЕЗЮМЕ seo оптмизация

Ако вложите в материален обект намерение, той се превръща от безжизнен къс материя в предмет на Силата, който във финия свят вече е видим.

Артефактът на намерението е свързващото звено, seo оптмизация нещо като телефонен кабел между вас и съюзника.

Декларацията трябва да е формулирана лаконично, ясно и конкретно, в утвърдителна форма, не като молба или молитва, а като намерение, без никакви условия и обяснения.

Ако декларацията е формулирана правилно, обхваща ви чувството на увереност, че ще получите своето seo оптмизация.

Този ритуал фиксира вниманието върху целта.

Бележки на полето

Моите книги, особено тази, са абсолютно самостоятелни същности, те са личности. И са по-силни от мен. Сами се пишат, аз не ги пиша. И то се пишат така, както те искат, а не както би ми се искало на мен. А сетне започват да командват и в издателствата. Редакторите ми разказваха, че когато моята книга идва, тя буквално преустройва техния график, сякаш е новата им началничка.

През последната половин година от работата ми върху тази книга всеки месец имах усещането, че аха-аха ще свърша текста. Но не, някаква Сила ми подхвърляше още няколко въпроса и ме караше да работя върху тях. Тази книга е предмет на Силата, артефакт на Силата, абсолютно съм убеден. Аз съм посредствен изпълнител, но тя през цялото време ме теглеше за яката и изстиска от мен всичко, което и беше нужно.

ЕДНА СТРАШНА ТАЙНА

Главата „Артефакт на намерението“ бе публикувана в сайта ми. Тук отговарям на някои въпроси, продължавайки темата за обсебването на вниманието.

□ Описаната техника по нищо не се различава от шаманските ритуали. И сега, както и преди, вие не сте способен да кажете нищо ново.

А нима някога съм твърдял, че откривам нещо ново? Моля ви, тъкмо обратното. Винаги съм наричал транс-сърфинга древно Знание, което между другото е известно на мнозина без никакви книги, тъй като много от нас са древни души. Нима и досега не сте разбрали, че всички пишат за едно и също, започвайки от древните Веди и завършвайки с Блаватска? За съвременните автори не говоря. В нашия свят няма нищо ново, защото той е достатъчно стар.

Ще ви споделя една страшна тайна, но не я казвайте на никого! Въпросът дори не е там, че един или друг автор може да разкрие нещо ново лично за вас, а че вие самите сте способни да откриете нещо ново, докато четете различни автори. С еднакъв успех можете да изучавате сериозен философски труд или да четете детска приказка – най-общо казано, резултатът не зависи от външния източник на информация, а от това какви мисли се въртят в главата ви при четенето.

Би следвало да формулирате въпроса си по друг начин: „Докато четях вашия текст, аз не открих нищо ново“. И да уточните:

1. „Ново изобщо или ново за себе си?“ Разбирате, че това са различни неща, нали?

2. „Защо не открих? “ Кой е виновен – вие или авторът?

3. „За какво мислех, когато четях текста?“ Че сте много умен и знаете всичко?

4. „Как работеше умът ми, когато четях текста? “ Последното уточнение е твърде съществено. Вече обсъждахме, че нормалният съвременен човек е повече потребител на информация, отколкото неин създател. В процеса на създаването на информация участват малцина – по-малко от 1% от населението. Останалите само я потребяват. И дори онези, които я създават, на свой ред са потребители. В какъв смисъл?

Представете си една до известна степен преувеличена картина. В киносалона седи някакъв киберорганизъм (да допуснем, че вече са се научили да ги правят), способен да изпълнява две прости функции: да поглъща пуканки и да мига с лампичките си в отговор на външни шумови и зрителни ефекти. Когато киборгът просто гледа филма, без да мисли за нищо, и дъвче пуканки, в организма му се развиват два процеса.

Първият: пуканките влизат в едно отвърстие и се движат към друго, като по пътя са подложени на известни храносмилателни метаморфози. Вторият: по подобен начин в съседни отвърстия влиза информация, вследствие на което във вътрешността му се задвижват зъбни колелца (реакция от типа на „Олеле-мале! Ха-ха!“), а отвън мигат лампички. На пръв поглед процесите са различни, но същността им е еднаква: и пуканките, и информацията просто влизат и излизат, без да предизвикват никакви изменения, да не говорим за творения и озарения.

Не искам да кажа, че да се гледа кино и да се четат книги просто така, за удоволствие, няма смисъл. Всичко има смисъл, ако се прави съзнателно. Но ако зъбните колелца са настроени само за потребление на информацията, да изкарваш от изходното си отвърстие критични заключения – това не е ново, не е интересно, не е достойно за мен – най-малкото не е естетично.

Ако човек, като прочете някаква книга, заяви, че не е

намерил в нея нищо ново, може със сигурност да се заключи, че той е примитивен потребител. А не е създател и още повече творец. Защото дори и да научиш нещо ново от чуждите думи, не е постижение и не е творение. Постижение и творение е, когато, прелиствайки старите страници, вие сами правите нови открития. Тогава изчезва всякакво желание да критикувате, защото и намерението ви е заето със съвсем друго, и умът ви работи в съвършено различен режим.

А сега нека си изясним какво ново има в техниката „артефакт на намерението“. Действително подобни техники са използвали и използват езичниците, магьосниците и децата. Но въпреки външните прилики в същността си те са различни.

Магьосниците влагат в артефактите си намерение, превръщайки ги в амулети, талисмани и други предмети на Силата. Намерението работи достатъчно ефикасно. Езичниците не влагат намерение, а по-скоро молба, молитва, вяра, надежда, страх. Очевидно техниката, основана на вяра, смесена с благоговение, е доста по-слаба. Децата нямат нито вяра, нито намерение, но имат любов. Те просто обичат куклите и играчките си, за нищо не ги молят и не влагат друго значение в тях. В техниката „артефакт на намерението“ се използва двойна сила – на намерението и на любовта. Мисля, че няма нужда от по-нататъшни обяснения.

Въпросът е обаче дали искате и способни ли сте да изпитвате и да отдавате любов на обикновена дрънкулка? Разбира се, ясно е, че любовта е адресирана не към самия предмет, а към същността, стояща зад него. Това не е сантименталност, както може да ви се стори, а по-скоро „любов по сметка“. Защото така или иначе вие се надявате, че същността, към която се обръщате с посредничеството на играчката, ще ви помогне. Но дори такава, не съвсем „чиста“ любов има достатъчна сила. Започваме да обичаме онези, за които се грижим, а вие наистина се грижите за играчката си, защото й отделяте специално внимание. Пък и как да не я обичаш, като е толкова добричка да слуша с обожание моите приказки и песнички и да ми помага, а нищо не иска в замяна освен капчица внимание.

Повтарям обаче – тази техника не е подходяща за всеки характер и манталитет. Ако не се вписва в зоната на вашия комфорт, тогава използвайте други техники.

□ Ако след известно време артефактът изпълни намерението ми, трябва ли да се разделя с него, когато ми се появи нова цел, и да си взема друг? Или той, грубо казано, е за многократно ползване?

А нима ехото е „еднократно“? А нима плейърът е само за един диск? Разбира се, една и съща същност може отначало да транслира едно намерение, а после да превключи на друго, защото работи като ехо или като светулка, която лети във финия свят, излъчвайки декларацията на вашето намерение като програма или като радиосигнал. От вас се изисква само яснота и последователност, за да не обърквате същността и себе си.

□ Какво да правим с предмета на Силата, със Съюзника, когато целта е постигната? Просто да престанем да отделяме внимание и любов на тази същност ли? Но тя е като твое чедо, пък и си си намерил съюзник, а не си го създал?

Когато програмата е изпълнена, превключете се на друга със същия предмет на Силата. Останалото и сами го разбирате. Ние отговаряме за онези, с които сме се свързали. Например,ако домашният ви любимец повече не ви „вдъхновява“, решението какво да правите с него лежи на вашата съвест. Разбира се, същностите от финия свят не се проявяват толкова явно, както обитателите на материалния. Трудно е да се каже какво ще стане със същността, която сте захвърлили. Може да изгасне или да започне свой живот. Няма никакви изследвания по този въпрос. Но нали и хората се захвърлят един друг и започват свой живот. При всички случаи решението е ваше. Само един съвет – не си създавайте твърде много съюзници, за да не се обременявате в бъдеще.

РЕЗЮМЕ

Повечето знания, почерпени от книгите, зависят не от съдържанието им, а от това, което читателят е способен да открие в тях.

Да узнаеш нещо ново от чужди думи не е постижение и не е творение. Постижение и творение е, когато, прелиствайки старите страници, вие самите правите нови открития.

ЗИМА Е – КАКВО ДА ЯДЕМ?

Често получавам писма с въпроса: „Умът ми не стига къде да намеря жива храна през зимата?“

Докато пишех тези редове, беше средата на зимата, но внезапно времето се затопли и пролетта надзърна за кратко. Лалетата и глухарчетата помислиха, че зимата е свършила, и показаха главички. Сякаш без да искам, аз изплаших зимата или поне я обърках. Случи се нещо действително странно.

Тази зима падна много сняг, което не е типично за местността, където живея. Нямах ски, защото снегът обикновено е малко и бързо се стопява. Но този сезон, т.е. началото на декември, ми се наложи всеки ден да разривам снега. В края на краищата ми дойде до гуша и реших: край, ще си купя ски. Проблемът бе, че никой в нашето населено място не се пързаля със ски, затова и в магазините не се продават. Аз обаче вече бях поел по пътеката на войната и не се съмнявах, че ще намеря. Или транссърфингът не работи?

Търсенето ми започна с грубо нарушаване на принципите му. (Често имам такива рецидиви, защото през по-голямата част от живота си се ръководех от антитранссърфинг.) Разсъждавах така: не е възможно в магазина отсреща да продават ски (ако изобщо могат да се намерят в нашия град). Търсенето непременно трябва да е дълго и трудно и може да ги намери само онзи, който е най-умен от всички и знае, че те се продават само в най-отдалечения, специализиран магазин. И ще ги има единствено онзи, който премине през всички трудности и лишения по затрупаните снежни пътища, който изпита горчилката на разочарованието от безплодните търсения.

Точно така и се случи (както си бях поръчал). След като изморителната ми екскурзия из целия град не се увенча с успех, вече без никаква надежда влязох в най-близкия магазин, където ме чакаха те – специално запазени за мен. Донесох ги вкъщи и ги изправих на видно място. На следващия ден заваля дъжд, а снегът се стопи. Това беше преди две седмици и продължава и до днес. Най-пъргавите растения си въобразиха, че пролетта е дошла, и се наканиха съвсем сериозно да се събудят.

А аз си мисля – какво да правя оттук нататък? Или по-бързичко да прибера ските в бараката, за да се върне зимата отново и да приспи глупавите растения, или да чакам тя пак да се развихри и да си купя кънки. Засега не знам. Ще поживеем – ще видим.

Нещо подобно ми се случи в Хонконг, където ме поканиха на представяне на книгите ми. Знаех, че отивам в дъждовния сезон, затова се въоръжих с огромен чадър. Но през всичките няколко дни на престоя ми не капна капка дъжд. Хонконгските ни приятели се чудеха: „Какво става? Защото Зеланд е с нас ли?“ „Не – отговарях аз, – с мен е чадърът ми.“

Да се върнем към търсенето на храна. Ако наистина нямате представа какво да ядете през зимата, значи е още рано да преминете към стопроцентово живо хранене. Просто трябва повече да се интересувате от живата храна и всичко, свързано с нея. В интернет и в книжарниците може да се открие достатъчно информация от хора, натрупали полезен опит.

Не ви съветвам да вярвате на всичко, което говорят за храната по телевизията, особено за живата. Обикновено обичат да обсъждат тази тема хора, които нямат никакъв опит. Средствата за масова информация винаги работят в полза на големите производители и търговци. Когато на екрана се разкрива някаква „сурова истина за храната“, се запитайте кому е изгодно това предаване?

Ако не знаете какво да изядете или с какво да се нахраните, без при това да нарушавате някакво правило, направете едно просто нещо: позволете си да нарушите правилото. Целесъобразно е при това да се ръководите от следните принципи:

1. Ако не сте напълно уверени, че искате и можете да се храните само и изключително с жива растителна храна, трябва да свалите малко летвата – да се храните предимно с жива храна, като на дадения етап си позволявате изключения.

2. Ако правите изключение, предпочитайте онези продукти, в които наистина се съдържа нещо полезно и ценно, а не просто да ядете неща, които стават за ядене.

3. Полезна и ценна е онази храна, която, притежавайки висока хранителна стойност, същевременно е способна по-скоро да изчисти, отколкото да замърси организма.

4. Действайте не на принципа на отказването, а на принципа на заместването на едни продукти с други, по-ценни.

5. И не забравяйте главния принцип: преминаването към хранене с жива растителна храна трябва да е постепенно, едновременно с вашето узряване, а не с цената на волеви усилия и емоционално напрежение.

Третият принцип се нуждае от коментар. Дори сред мъртвата храна има продукти, които повече изчистват, отколкото замърсяват организма. Това са преди всичко кълновете на зърнените и бобовите растения. Разбира се, най-добре проявяват качествата си в суров вид, но и приготвени по някакъв начин също са много добри.

Например кълновете на жълтия фасул и на нахута изчистват организма на всички нива – от клетките до филтриращите системи, като същевременно притежават висока хранителна стойност. Много лесно е да ги приготвите. Вечерта изчистете зърната, залейте ги с вода и ги оставете да престоят до сутринта. Прецедете ги през гевгир, покрийте ги с четири ката мокра марля и ги оставете на топло. Вечерта кипнете вода, добавете дафинов лист, черен пипер и 1 -2 карамфилчета и изсипете кълновете. Варете 3-5 мин. Излейте водата, добавете тиквено или кедрово олио, малко сол и ще се получи блюдо, което по хранителна стойност няколко пъти надминава месото, а по изчистващите си свойства отстъпва само на необработените кълнове.

Току-що свареният вегетариански борш, колкото и да е странно, има ОВП (окислително-възстановителен потенциал), сравним с живата вода. Ако някой поиска да е по-пикантен, можете да задушите 1-2 домата с чесън, а една част от зелето да е прясно, а другата – кисело. Също ценен и полезен продукт, макар и минал термична обработка.

Още една много полезна и малко позабравена храна – ряпата. Тя има високо съдържание на калций, желязо и калий, а витамин С е дори повече, отколкото в лимоните. Също така съдържа фосфор и магнезий. Полезна е за профилактика на рака, за заздравяване на зъбите и скелета. Известна е като „храна на строителите на пирамидите“ благодарение на високата си хранителна стойност. Никой не може да каже дали пирамидите са били построени „с пот на челото“, но и в древен Египет, и в Русия преди появата на картофите ряпата е била един от основните хранителни продукти. С развитието на техногенната цивилизация и масовия идиотизъм много ценни продукти потънаха в забрава.

Ако през зимата ви се поиска да хапнете нещо плътно и горещо, сварете си ряпа на пара или поне ряпа и картофи, като прибавите и 1 -2 глави лук. Както плодовете, така и зеленчуците трябва да се ядат с кората (с изключение на бананите и цитрусовите), защото в нея се съдържат вещества, необходими за пълноценното смилане на даденото растение. Само че старите картофи през зимата трябва да се белят, както и зелените участъци на ряпата и картофите винаги да се изрязват, защото там се натрупват вредни вещества.

Тук не говорим за строго живо хранене, само за изключенията и допълненията към него. Смисълът е – ако нарушавате принципите на хранене с жива храна, поне го правете умно, с минимални загуби и максимална полза за организма. Например заменете варените каши с бобови кълнове или картофите с ряпа.

Още един ексклузивен продукт в това отношение – дивият ориз. Макар че това растение няма никакво отношение към ориза, с изключение на външната прилика. Навремето той е бил един от основните хранителни продукти на северноамериканските индианци (както и амарантът за майте и ацтеките). Много е полезен за организма – подобрява зрението и реакциите, предизвиква необикновен прилив на сили. Много добре тонизира и уравновесява нервната система, богат е на белтъци. Освен това е силен афродизиак наред със стридите.

Дивият ориз се приготвя по различни начини в зависимост от вида. Общият принцип е следният. Отначало го накиснете във вода най-добре за цяла нощ. Варете го 20-25 мин в съотношение вода – ориз 3:1. След това завийте тенджерата с одеяло за 2 часа. Подправете го със соев сос (най-добре без натриев глутамат) и кедрово олио.

Що се отнася до парниковите плодове и зеленчуци, моят съвет е да не наблягате на тях, а да обърнете внимание на водораслото ламинария и киселото зеле. Парниковите растения съдържат по-малко полезни вещества от естествените. Можете да ги употребявате само ако знаете, че са отгледани без химически торове. Но понякога човек може да се поглези със зеленчуци от супермаркета – няма да си нанесе голяма вреда. Само че избягвайте продукти от страните извън Евросъюза – можете да се натъкнете на ГМО.

По-добре купувайте плодове от места, където растат в естествени условия според сезона. Например можете да употребявате без особени опасения банани, портокали, мандарини, лимони, ананаси и др., ако имат естествен вид и аромат.

Замразените (не бланширани) зеленчуци, ягоди и горски плодове са напълно приемлива жива храна през зимата. От замразени горски плодове може да се приготви великолепно блюдо, което аз наричам жив йогурт, защото за разлика от сурогатите в супермаркетите оправдава названието си по редица полезни свойства. Ето и рецептата:

Замразени горски плодове – 300-400 г. Ябълки – 2-3 броя. Банани – 2-3 броя. Курилски чай* – 2 супени лъжици. Цветен прашец – 5 супени лъжици. Пчелен прашец – 1 супена лъжица. Вода – 2 чаени чаши.

Размразете горските плодове (касис, боровинки, ягоди). Вместо тях можете да сложите половин ананас. Нарежете ябълките заедно със семките. Цветния и пчелния прашец разбъркайте с мед, както е посочено в системообразуващите рецепти (в книгата „Апокрифният транссърфинг“).

Курилският чай е билка, известна като едно от най-добрите средства срещу дисбактериоза. Това заболяване се получава, когато симбиотичната флора в червата на

* Курилски чай – билка, вид очеболец (Potentilla frutikosa). – Бел. пр.

човек се уврежда вследствие на храненето с хляб с мая, синтетична и мъртва храна. Практически цялото население страда от дисбактериоза. Тя се проявява в понижаване на имунитета и КПД на храносмилателната система. Човек яде много, а усвоява само малка част.

И така, всичко поставете в блендера и го разбийте. Този продукт има висока хранителна стойност. 400-500 г ще бъдат напълно достатъчни за полезна и тонизираща закуска през зимата. Особено ценен е живият йогурт за децата и спортистите.

Ето още една рецепта за блюдо, което изчиства черния дроб и червата, повишава общия тонус и подхранва организма с всичко необходимо.

Жито – 200 г. Банани ~ 3 броя. Масло от расторопша – 5 супени лъжици.

Оставете житото да покълне (как става това, е описано в системообразуващите рецепти). Смелете на месомелачка със ситна решетка отначало бананите, после и житото. Добавете маслото, разбъркайте. Това блюдо не само е полезно, но е и вкусно. Да се консумира самостоятелно, без да се смесва с нищо.

И накрая рецепта за напитка. През зимата недостатъкът на зеленина може да се компенсира не само с водорасли, но и с изсушени билки.

Курилски чай – 1 препълнена супена лъжица. Върбовка (кипрей) – 1 препълнена супена лъжица. Каркаде (суданска роза) – 1 супена лъжица. Плодове шипка – 3-4 супени лъжици. Плодове глог или офика – 1 пълна супена лъжица. Жива вода – 1 литър.

Смелете шипките в кафемелачка. Всички компоненти залейте със студена вода (желателно жива, активирана), разбъркайте и оставете да престои 12 часа. Съхранявайте в хладилник, защото бързо вкисва. Напитката е много вкусна с мед.

Естествено, всички горски плодове трябва да се сушат на стайна температура и по-добре го правете сами, за да не купувате от някого си неизвестно какво. Умът ми не го побира как може да се сушат шипки във фурната, да се заливат с кипяща вода (отгоре на това в термос), а после тази напитка да се пие, защото уж била богата на витамин С. Какво ценно остава след подобна обработка? Това е все едно да се прави сироп или мармалад от шипки, а тъй като там витамини изобщо не са останали, да се добавят изкуствени. Но всичко това се прави напълно сериозно, дори на „научна“ основа.

С други думи, няма да гладувате, ако имате информация и знаете къде да търсите храна. А за тази цел трябва само да поискате.

РЕЗЮМЕ

Ако не си представяте с какво да се храните през зимата, значи ви е още рано да преминете на стопроцентово живо хранене. Не бързайте, напредвайте постепенно.

Можете да се храните предимно с жива храна, като си позволявате изключения.

Трябва да предпочитате продуктите, в които наистина има нещо полезно и ценно, а не просто да ядете каквото става за ядене.

Полезна и ценна е онази храна, която освен високата си хранителна стойност е способна по-скоро да изчисти, отколкото да замърси организма.

Действайте не на принципа на отказването, а на принципа на заместването на едни продукти с други, постойностни.

Преминаването към хранене с жива растителна храна трябва да бъде постепенно, съобразено с готовността на човека, а не с цената на волеви усилия и емоционално напрежение.

Бележки на полето

По всяко време на годината основа на живото хранене са кълновете. Те отговарят веднага на най-нетърпеливите въпроси: С какво да се храним през зимата? Как да попълним липсата на протеини? А витамините и аминокиселините, как да ги възстановим? С какво изобщо да се храним, щом всичко около нас е химия и ГМО?

Предимството на кълновете е, че тяхната хранителна стойност е много по-висока, отколкото на спящите семена. По принцип покълналите семена не съдържат ГМО. В тях се съдържат всички необходими на организма вещества, които преди сте поемали, а най-вероятно не сте поемали с животинската храна. А ценна зеленина може да се получава дори през зимата, като си поставяте в съдове пшеница за покълване на перваза на прозореца.